Druzya.org
Возьмемся за руки, Друзья...
 
 
Наши Друзья

Александр Градский
Мемориальный сайт Дольфи. 
				  Светлой памяти детей,
				  погибших  1 июня 2001 года, 
				  а также всем жертвам теракта возле 
				 Тель-Авивского Дельфинариума посвящается...

Библиотека :: Детский раздел :: Детская проза :: Сказки :: Русские сказки :: А.Н. Афанасьев :: Народные русские сказки А. Н. Афанасьева в трех томах. Том 2
<<-[Весь Текст]
Страница: из 323
 <<-
 
бага?та, ти мала паживши, во упасля? таго, як приказали сыну свайму жаницца на 
сястре, царь и царица памерли. Во брат и кажа сястре, штоб гатава?лась
[372]
к вянцу, а сам пашо?в да папа? прасить, штоб их павянча?в. Сястра зачала? 
адева?цца к вянцу и зрабила три куклы, поставила их на во?кнах, стала пасерёд 
хаты да и кажа: «Кукалки, куку!» Первая кажа: «Чаго?» Другая кажа: «Брат сястру 
бяре?». Третья гаво?ря: «Земля раступися, сястра правалися!» и в дру?гий и в 
третий раз такжа. Прихо?дя брат и спра?шивая у сястры: «Чи савсем аделась?» 
Сястра кажа: «Ни
[373]
не савсем». Йон и пашо?в у сваи палаты дажидацца, паку?ля сястра аденецца. 
Сястра зно?в кажа: «Кукалки, куку!» Первая кажа: «Чаго?» Другая гаво?ря: «Брат 
сястру бяре?!» Третья кажа: «Земля раступися, сястра правалися!» Яна 
правалилась и пашла на тей свет. Брат, пришовши, не нашо?в сястры и застався
[374]
так.


Правалившись на тей свет, царевна иде? да иде? — аж стаить дуб. Яна пришла к 
таму дубу, разделась. Дуб раступився; яна палажила у дупло сваю адежу и, 
зрабившись старухаю, пашла. Иде? да иде? — аж стая?ть палаты царские; яна, 
пришо?вши туда, начала прасицца, штоб яе? наня?ли. Во яе? и наняли печи тапить. 
У таго царя, у яко?го у палатах служила царевна, был сын халастый. Пришла 
няделя
[375]
. Царский сын сабирався да церкви и вяле?в царевне-старухе пада?ть гребенец
[376]
. Яна нескоро падала?; йон рассярдився и ударив яе? па щаце
[377]
. Во упасля? таго убра?вся и паехав да церкви. Царевна-старуха пашла к дубу, 
где захава?ла адежу; дуб раступився. Яна аделась, зрабилась царевнаю-красавицаю 
и пашла в церкавь. Царевич, увидавши яе? в церкви, спрасив у лакея: атку?дава 
яна? А лакей знав яе?, што е?та — тая старуха, яка?я у их у палатах печи то?пя, 
и што царевич ударив яе? гребенцом; во лакей и кажа: «Яна из города 
Бита-Гребешкова». Царевич приехав дамо?в, шука?в-шука?в
[378]
таго горада в сваём царстве и не найшов.


Случилась я?кся
[379]
, што царевич рассярдився и ударив царевну-старуху сапагом и во упасля? таго 
паехав у церкавь. Та?матка была и яна, перядевшись у платье, што палажила у дуб.
 Во царевич, павида?вши зно?ва незнакомаю красавицу, спрашивая у лакея: 
аткудава яна? Лакей кажа: «Из Бита-Сапагова». Царевич шука?в-шука?в таго горада 
в сваём царстве и не найшов. Во начав думать да гадать, як бы сюю незнакомаю 
красавицу спазнать, бо
[380]
палюбив яе? и хатев на ей жаницца. А дале выдумав и приказав на то?я ме?ста, 
где яна становицца у церкви, налить смалы, так штоб ей было невдамёт.


В няделю царевна пришла у церкавь, перядевшись, и стала на сваём месте. 
Кончилась служба, и як толька яна саступила з места, штоб идти дамо?в, бушмак
[381]
улип у смалу и застався на месте. Яна и пашла дамо?в у адном бушмаку. Царевич 
вяле?в узять тей бушмак, привёз дамо?в, став примерять всем девушкам, якие были 
у его царстве. Никаму не пришовся тей бушмак па наге, акрамя старухи, што 
тапила печи. Во царевич став яе? дапрашувать; яна призналась, хто яна и откуда. 
Йон и ажанився на ей. Я на свадьбе быв, мед-вино пив, в роте не было?, а па 
бараде патякло.





Незнайко




№295
[382]


Начинается сказка от сивки, от бурки, от вещей каурки На море на океане, на 
острове на Буяне стоит бык печеный, в заду чеснок толченый; с одного боку-то 
режь, а с другого макай да ешь. Жил-был купец, у него был сын; вот как начал 
сын подрастать да в лавках торговать — у того купца померла первая жена, и 
женился он на другой. Прошло несколько месяцев, стал купец собираться в чужие 
 
<<-[Весь Текст]
Страница: из 323
 <<-