| |
бага?та, ти мала паживши, во упасля? таго, як приказали сыну свайму жаницца на
сястре, царь и царица памерли. Во брат и кажа сястре, штоб гатава?лась
[372]
к вянцу, а сам пашо?в да папа? прасить, штоб их павянча?в. Сястра зачала?
адева?цца к вянцу и зрабила три куклы, поставила их на во?кнах, стала пасерёд
хаты да и кажа: «Кукалки, куку!» Первая кажа: «Чаго?» Другая кажа: «Брат сястру
бяре?». Третья гаво?ря: «Земля раступися, сястра правалися!» и в дру?гий и в
третий раз такжа. Прихо?дя брат и спра?шивая у сястры: «Чи савсем аделась?»
Сястра кажа: «Ни
[373]
не савсем». Йон и пашо?в у сваи палаты дажидацца, паку?ля сястра аденецца.
Сястра зно?в кажа: «Кукалки, куку!» Первая кажа: «Чаго?» Другая гаво?ря: «Брат
сястру бяре?!» Третья кажа: «Земля раступися, сястра правалися!» Яна
правалилась и пашла на тей свет. Брат, пришовши, не нашо?в сястры и застався
[374]
так.
Правалившись на тей свет, царевна иде? да иде? — аж стаить дуб. Яна пришла к
таму дубу, разделась. Дуб раступився; яна палажила у дупло сваю адежу и,
зрабившись старухаю, пашла. Иде? да иде? — аж стая?ть палаты царские; яна,
пришо?вши туда, начала прасицца, штоб яе? наня?ли. Во яе? и наняли печи тапить.
У таго царя, у яко?го у палатах служила царевна, был сын халастый. Пришла
няделя
[375]
. Царский сын сабирався да церкви и вяле?в царевне-старухе пада?ть гребенец
[376]
. Яна нескоро падала?; йон рассярдився и ударив яе? па щаце
[377]
. Во упасля? таго убра?вся и паехав да церкви. Царевна-старуха пашла к дубу,
где захава?ла адежу; дуб раступився. Яна аделась, зрабилась царевнаю-красавицаю
и пашла в церкавь. Царевич, увидавши яе? в церкви, спрасив у лакея: атку?дава
яна? А лакей знав яе?, што е?та — тая старуха, яка?я у их у палатах печи то?пя,
и што царевич ударив яе? гребенцом; во лакей и кажа: «Яна из города
Бита-Гребешкова». Царевич приехав дамо?в, шука?в-шука?в
[378]
таго горада в сваём царстве и не найшов.
Случилась я?кся
[379]
, што царевич рассярдився и ударив царевну-старуху сапагом и во упасля? таго
паехав у церкавь. Та?матка была и яна, перядевшись у платье, што палажила у дуб.
Во царевич, павида?вши зно?ва незнакомаю красавицу, спрашивая у лакея:
аткудава яна? Лакей кажа: «Из Бита-Сапагова». Царевич шука?в-шука?в таго горада
в сваём царстве и не найшов. Во начав думать да гадать, як бы сюю незнакомаю
красавицу спазнать, бо
[380]
палюбив яе? и хатев на ей жаницца. А дале выдумав и приказав на то?я ме?ста,
где яна становицца у церкви, налить смалы, так штоб ей было невдамёт.
В няделю царевна пришла у церкавь, перядевшись, и стала на сваём месте.
Кончилась служба, и як толька яна саступила з места, штоб идти дамо?в, бушмак
[381]
улип у смалу и застався на месте. Яна и пашла дамо?в у адном бушмаку. Царевич
вяле?в узять тей бушмак, привёз дамо?в, став примерять всем девушкам, якие были
у его царстве. Никаму не пришовся тей бушмак па наге, акрамя старухи, што
тапила печи. Во царевич став яе? дапрашувать; яна призналась, хто яна и откуда.
Йон и ажанився на ей. Я на свадьбе быв, мед-вино пив, в роте не было?, а па
бараде патякло.
Незнайко
№295
[382]
Начинается сказка от сивки, от бурки, от вещей каурки На море на океане, на
острове на Буяне стоит бык печеный, в заду чеснок толченый; с одного боку-то
режь, а с другого макай да ешь. Жил-был купец, у него был сын; вот как начал
сын подрастать да в лавках торговать — у того купца померла первая жена, и
женился он на другой. Прошло несколько месяцев, стал купец собираться в чужие
|
|