| |
Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер с сабою, штоб вывести
их на етат свет; бо все яго любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из
свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка
зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба
было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек,
дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили
[560]
диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть: «Пустим канат, падымем брата,
канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж». Во,
сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья думають,
узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высо?ко да и перярезали
канат. Той камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов.
Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья?, загремев гром,
полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца
[561]
пад ним; глядить, аж на том деряве маленькие птушки
[562]
савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам.
Кали лятить птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было тёмна, а то
яще патямнело. То — матка тых птушак, што накрыв царевич.
Прилятевши, тая птица як пабачила, што яё дятёшаты адеты, и кажа: «Хто накутав
маих птушак?» — а дале, пабачивши царевича, и кажа: «Ета ты зрабив? Спасиба
табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!» Ён кажа: «Выняси
мяне на тей свет». Яна гаво?ря: «Зраби ж ты вяликий засек
[563]
, налави всякай дичи да накидай туда, а в другую палавину налий вады, штоб было
чим мяне кармить». Царевич все зрабив. Тая птица, — взятши етат засек на сабе,
а царевич сев у серядине, — палятела.
Лятевши чи багата, чи мала — вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов да
и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он быв абодранный, так перемянився,
што и невдамет
[564]
, што царский сын. Ставши у таго хазяина за работника, царевич начав
распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин и кажа: «Наши два царевича (бо
третий прапав) привязли с таго света невест и хочуть жаницца, да тыя невесты
упирують
[565]
: хочуть, штоб им к вянцу нашить всякага платья, такога, як у них было на том
свете, и без мерки. Царь звав всих мастяров, да не адин не бярецца». Выслухавши
все ета, царевич и кажа: «Иди, хазяин, к царю и скажи, што ты нашиеш все па
твайму ремяслу». Хазяин и кажа: «Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на
простонародья». Царевич кажа: «Иди, хазяин! Я отвечаю за всё». Той хазяин пашов.
Царь быв рад, што нашовся хоть адин мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев.
Хазяин той, справившись, прихо?дя дамов
[566]
. Царевич и гаво?ря яму: «Ну, мались богу да лажись спать; завтра все будя
гатова». Ён паслухав свайго парабка, лег спать.
Звярнуло с павночи. Царевич встав, пашов за горад — на поле, выняв из кармана
тыя яички, што дали яму невесты, и, як научили яго, зделав из их три дварцы;
вашов, пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы в яички и пашов
дамов. Пришовши, развешав платья на стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин,
глядь — аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе
[567]
златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь, взяв панёс тоя
платья к царю. Царевны, як убачили, што то платья, што у их на том свете,
дагадались, што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и замовкли. Хазяин
той, аддавши платья, пашов дамов, да не застав уже свайго дарагога работника.
Ён пашов да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю, и той зарабив;
только абхадив ён всих мастяров, и усе благадарили яго, што наживались чрез яго
у царя.
Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны палучили сваё желанье; у их
всё платья было такоя, як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич
не прихо?дя, а наравить
[568]
, было нельзя, нада бы?ла вянчацца. Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и
кажа царю: «Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!» Ён пазволив.
Яна пашла и начала дарить да приглядацца. Падхо?дя к аднаму; як стала давать
яму? деньги, пабачила кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер
сваих (бо то быв ён!), — хватила яго за руку, и привяла яго в комнату, и кажа
царю: «Во той, што нас вывяз из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить
|
|