| |
: як только наступила ночь, ён взяв аружие и пашов; да не пашодши в зверинец,
зайшов у трактир и там прагуляв целаю ночь. Схамянувся
[551]
, як рассвяло, да поздно. Стыдно яму было перед аццом, да нечага рабить. На
другий день и средний брат зрабив такжа; батько лаяв-лаяв их, да и перестав.
Во на третий день собрався меньший. Смеялись все з яго, бо був дурный, и яны
думали, што ён ничего не зробя; а ён, узявши аружия, пашов прямо у зверинец да
и сев над дерном, штоб — як только начне- засыпать — яны его кальнули, ён бы и
проснувся. Уже звярнуло с павночи. Во застагнала зямля: то Норка-зверь бяжить и
пряма через аграду в зверинец, бо такий бив вяликий. Царевич схамянувся, устав,
перекрестився и пашов прямо на зверя; ён назад, царевич за им, а дале ба?ча
[552]
, што не даго?ня пешком, пабег в канюшню, узяв самага лучшага жеребца, да у
пагоню: дагнав таго зверя да и давай бицца.
Бились яны, бились. Царевич дав зверю три раны. Во убое
[553]
выбились из мочи да и лягли аддыхать. Як только царевич заснув, зверь устав да
й наутёки
[554]
. Конь бу?дя царевича; ён схапився
[555]
, да у пагоню; дагнавши, изнова зачали бицца. Царевич и тут зрабив зверю три
раны, а дале лягли аддыхать. Зверь утёк; царевич, дагнавши, знова зрабив три
раны, а дале, як у четвертый раз став даганять, зверь дабег да великага белага
камня, падняв яго и пашов на той свет, сказавши царевичу: «Тогда мяне пабедиш,
як сюда придеш».
Царевич паехав и расказав аццу свайму все и прасив яго, штоб ён вялев звить
кожаный канат такий довгий, штоб достав да таго свету. Атец вялев. Як зрабили
канат, царевич, забравши сваих братов, набравши слуг и всяго, што треба было на
целый год, паехав туда, где зверь пашов пад камень. Приехавши, яны пастроили
там дварец и стали жить. Пригатовились; меньший брат и кажа старшим: «Ну,
братцы, хто падымя сей камень?» Ни адин и з места не двинув, а ён як хватив,
дак камень далеко палятев, а був вяликий-вяликий — з гору. Кинувши камень, ён
изнова и кажа брата?м: «А хто пайдя на тей свет пабивать Норку-зверя?» Не адин
не взявсь; ён, насмеявшись над ими, што яны трусы, гаворя: «Ну, братцы,
прощайтя; апускайтя мяне на той свет, а самы не адходтя ад сяго места, и як
толька закалышицца канат — тащитя». Браты апустили яго.
Ачнувшись на том свете, пад землею, царевич пашов; ишов да ишов; дивицца
[556]
, аж ходя конь в багатой збруе и кажа яму: «А, здрастуй, Иван-царевич; долга я
дожидав табе!» Ён сев на таго коня и паехав; едя да едя, глядить, аж стаить
медный дварец. Ён взъехав на двор, привязав каня да и пашов у комнаты. Там
нагатована абедать; ён сев, паабедав, да и пашов у спальню; там пастель, и ён
лег аддыхать.
Во приходя панночка, да такая красивая, што ни здумать, ни згадать, только в
казце
[557]
сказать, да и кажа: «Хто в моем доме — азавися: кали старый — будеш батюшка,
кали средних лет — брат, а кали маладой — муж любезный; а кали женщина да
старая — будеш бабушка, средних лет — матушка, а кали маладая — сестра родная».
Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да и кажа: «Чаго, Иван-царевич
(муж мой ты будешь любезный), чаго сюда приехав?» Ён расказав ёй, што и як. Яна
и кажа: «Той зверь, што ты хочеш пабедить, — мой брат. Ён тяперь у средняй
сястры, што живе недалеко адсюда в серебряном дварце; я яму залячила три раны,
што ты зрабив».
Во упосли
[558]
сяго яны пили, гуляли, добры мысли мали
[559]
; а дале царевич, папращавшись, паехав да другой сястры, што в серебряном
дварце, и в той также пагастив. Яна сказала яму, што брат яё Норка тяперь у
меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в залатом дварце. Ета сказала
яму, што брат яё тяперь спит на синём море, а дале дала яму напицца сильнай
вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав главу брату адразу. Ён,
выслухавши ета, паехав. Приезжая царевич к синяму морю, дивицца — аж спить
Норка на камне, пасерядине моря, и як храпе? — да таго на семь вёрст аж вална
бье. Ён перякрястився, пад’ехав к яму, ударив мечем па галаве. Галава адскачила
да и кажа: «Ну тяперь жа я прапав!» — а дале и павалився у море.
|
|